ЕХИНАЦЕЯ

Echinacea purpurea (L.) Moench.
E. angustifolia
E. palida
E. paradoxa
Ботаническа характеристика
Ехинацеята е многогодишно коренищно растение, чиято родина е Северна Америка. Коренището е късо, хоризонтално, многоглаво, с множество тънки коренчета. Ехинацеята достига на височина 90-160 см.
Стъблата и са прави, покрити с гъсти власинки, разклонени в горната си част. Цветните кошнички са едри, достигат в диаметър до 15 см, пурпурно-розови и много красиви. Растението цъфти в продължение на 60 дни през юли-август.

Видът е представен още от Echinacea angustifolia, E. pdlida, E. paradoxa и др.

E.purpurea за пръв път е открита през 1696 г.Достига височина 60-150 см и цъфти много обилно.Нейните семена не се нуждаят от стратифициране преди сеитба. Към края на първата година растението образува розетка от 6-10 листа, които достигат до 8-15 см височина. През втората година започва репродуктивният период на този вид ехинацея, но цъфтят само около 60% от растенията – останалите започват цъфтеж едва през третата година от своето развитие. През втората година растенията достигат дисочина до 70 см. Още през втората година цъфналите растения обилно дават качествени семена, като 1000 семена тежат 2,88-2,99 грама. Вегетацията на ехинацея пурпурея започва през март-април, а продължителността на цъфтежа е 2,5 месеца.

Този вид ехинацея съвършенно не понася ниски места с високоподпочвени води, което води до масово загиване на растенията, особено през първата година. Тя е силно устойчива на слани.

Разсадената предзимно ехинацея е много по-устойчива на застудявания от разсадената през пролетта.

E.angustifolia е открита през 1863 г. и също цъфти с пурпурни цветове. Достига височина 16-60 см и цъфти неедновременно. Листенцата на цветовете и са по-редки и по-къси от тези на пурпуреята. Цъфтежът през първата година е необичаен, а култивирането на ангустифолията по принцип е по-трудно и сложно от това на пурпуреята. Семената и задължително трябва да се стратифицират в продължение на 60 дни, в противен случай кълняемостта е почти нулева.

E.palida – цъфти с бледо-розови цветове и е открита през 1834 г. Много прилича на ангустифолията, но достига височина до 120 см. Семената на този вид се стратифицират в продължение на 40-45 дни. Цъфти много рядко през първата година.

Има три сорта ехинацея палида: E.palida “White Swan”, E.palida “Bravado”, E.palida “Magnus”.

E. paradoxa – на този вид парадоксални са цветовете – те са жълти, до прасковени. Този вид е интродуциран в Канада от Eclectic Echinacea през 1996 г. и се култивира в ограничени количества. За пръв път е открита през 1902 г. Достига височина 6-120 см и отглеждането и е по-бързо и по-лесно от това на ангустифолията. Семената се стратифицират в продължение на 40-45 дни.

Отглеждане
Ехинацеята е светлолюбиво растение, което вирее най-добре на внимателно обработени, суховати почви.

Най-подходящите почви за отглеждане на ехинацеята са отцедливите каменливи или чакълести, до глинести и варовити почви.

Ехинацея ангустифолия предпочита алкалните, до високоалкални почви, а останалите два вида – Е. пурпурея и Е.палида предпочитат по-киселите почви (рН- 5,5) Е.пурпурея предпочита песъкливите почви.

Всички видове ехинацея се отглеждат на бедни почви. Високото съдържание на азот е необходимо на Е.пурпурея, но не се препоръчва за Е.ангустифолия, особено ако ще се добиват корени.

На едно място се отглежда 5-6 години.

Ехинацея ангустифолия и Е.палида понасят без проблеми засушаването, като Е.ангустифолия дори загива при висока влажност, но Е.пурпурея се нуждае от по-висока почвена влажност. Препоръчва се Е.ангустифолия да се полива през вегетацията само в райони, в които средногодишните валежи са под 60 см и то само по време на най-големите летни горещини. Капковото напояване е най-добрият начин за поливане на ехинацеята, но при липса на такова, дъждуването също може да се използва.

Развитието през първата година на засяването е сравнително бавно, с изключение на Е.пурпурея. Цъфтежът на растенията настъпва през втората година от развитието на растението.

Размножава се ехинацеята най-вече чрез разсади, т.к. семената и имат ниска кълняемост и директната сеитба е неизгодна. Семената за разсадите се засяват през май, а разсадите са готови за разсажданев началото на септември, ако разсадите ще се отглеждат в открити лехи. Ако разполагате с оранжерия, семената могат да се засеят през януари-февруари, а разсадите се изнасят на открито в нивата през май-юни на същата година.

Най-интензивният растеж на младите растения настъпва от 6-та до 10-та седмица от поникването на семената.

През първата година от живота си растенията са изключително слаби и крехки и не могат да се конкурират с плевелите. Ето защо се препоръчва мулчирането на площите с черен полиетилен, който освен, че предпазва младите растения от плевели, но и задържа влагата в почвата около самите растения. Ако не можете да си позволите мулчиране, междуредията следва да се култивират няколкократно през вегетацията и да се окопава между растенията с цел да се поддържа почвата чиста от плевели.

В един декар открита площ влизат 7100 бр. разсади при норма 70 см между редовете и 20 см между растенията.

Болести и неприятели
Ехинацеята се напада от много малко вредители:
• Cerospora rudibeckii
• Septoria lepachydis
• Phymatotrichum omnivorium
Растението, ако е засадено през септември от разсади, започва да цъфти още през следващата година, от април до септември.

Прибиране, сушене и съхранение
Прибирането на реколтата може да става ръчно и механизирано. За механизираното прибиране на корените може да се използва комбайн за вадене на картофи или цвекло, но корените на Ехинацея ангустифолия са по-дълги и крехки, затова се препоръчва те да се вадят ръчно.

Листата и цветовете се берат ръчно.

Корените започват да се вадят след настъпването на първите есенни слани, когато надземната част на растенията загине. В този период се съдържат най-високите количества активни вещества в корените на ехинацеята. Корените се прибират най-рано в края на втората година – до четвъртата.

Листата и цветовете започват да се берат ат втората година, във фаза пълен цъфтеж на растенията.

Свежите листа и цветове се сушат задължително върху рамки в сухи, тъмни и проветриви помещения или в сушилня при температура не по-висока от 35-40 гр.С. Корените се сушат в сушилня при температура 55 гр.С или върху рамки в проветриви и сухи помещения. Не се допуска сушенето и опаковането на болни или наранени и загнили корени!

Готовата суха дрога се съхранява в плътно затворени чували от естествени материали в сухи и проветриви складове, в които няма висока въздушна влажност, задължително върху дървени скари.

Срок на годност – 1 година.

Добиви
• Сухи корени – 110-125 кг/дка;
• Сухи листа от Е.пурпурея – 180-220 кг/дка.
• Сухи стръкове- 280-350 кг/дка
Съдържание
В цветовете на ехинацеята се съдържат 0,13-0,48% етерично масло, а в свежите коренища и корени – 0,04-0,22%. В коренищата са открити глюкозида ехинакозид, който при хидролиза се разпада на етанол и др., а също бетанин, инулин, смола и киселини.

Употреба
Всички видове ехинацея имат изключително голяма популярност в света и особено в англоезичните страни и Западна Европа като лечебно растение. Например днес в Германия се предлагат над 300 препарата от ехинацея, а през 1994 г. немските лекари са изписали над 2,5 млн рецепти за лекарствени продукти от ехинацея. Лекарствените препарати от ехинацея се използват при настинки и грип, при различни инфекции, като стимулиращи имунната система и мн.др.
Източник: www.bulherbs.com

Сподели: